Сао Томе и Принсипи

Сао Томе и Принсипи
São Tomé e Príncipe
      
Герб
Герб
Девиз: Unidade, Disciplina, Trabalho
(„Единство, дисциплина, работа“)
Химн: Independência total
Местоположение на Сао Томе и Принсипи
Местоположение на Сао Томе и Принсипи
СтолицаСао Томе
Най-голям градСао Томе
Официален език
Религияхристиянство (82,2%)
неопределени (12,6%)
Демонимсаотомеец
Климатекваториален
Управление
Формаунитарна полупрезидентска република
 • ПрезидентЕваристо Карвалхо
 • Министър-председателХорхе Бом Исус
ОрганизацииООН, ОПЕД, Африкански съюз
История
Независимост
– обявена
от Португалия
12 юли 1975 г.
География
Площ
 • Общо1001 km2 (171-во)
 • Води (%)незначителен
Население
 • 2018Повишение 211 028[1] (186-о )
 • оценка, 2012178 739
 • Гъстота204 души/km² (69-о)
 • Градско нас.74,4% (60-о)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2019
 • Общо720 млн. щ.д. (186-о)
 • На човек3313 щ.д. (155-о)
БВП (ном.)≈ 2019
 • Общо423 млн. щ.д. (180-о)
 • На човек1943 щ.д. (143-то)
ИЧР (2018)Повишение 0,609
среден · 137-о
Джини (2010)33,9
среден
Прод. на живота70,2 години (126-о)
Детска смъртност29,8/1000 (149-о)
Грамотност87,9% (118-о)
ВалутаДобра (STN)
Други данни
Часова зонаGMT (UTC+0)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOST
Интернет домейн.st
Телефонен код+239
ITU префиксS9A-S9Z
Официален сайтwww.gov.st
Сао Томе и Принсипи в Общомедия

Демократична република Сао Томе и Принсипи (на португалски: República Democrática de São Tomé e Príncipe) е малка островна държава в Гвинейския залив на запад от бреговете на Централна Африка. Страната има площ от около 1001 км² (остров Сао Томе 836, остров Принсипи – 128, други – 37 км²) и население от 187 хил. души, което я прави най-малката напълно суверенна държава (т.е. отвъд опеката на британската корона или друг подобен съюз). Двата острова се намират на 140 километра един от друг.

Сао Томе и Принсипи е наречена на апостол Тома от португалските изследователи, които откриват островите на деня на апостола през 1471 година. Столица на държавата е град Сао Томе с население от 53 300 души. Градът притежава международно летище, пристанище и няколко предприятия от леката промишленост, в които се произвеждат строителни материали, сапуни и напитки.

География

 Основна статия: География на Сао Томе и Принсипи
Плаж на о-в Сао Томе

Разположение, геология, релеф

Територията на страната е съставена от два основни острова – по-големия Сао Томе и по-малкия Принсипи, разположени съответно на около 250 и 225 km северозападно от Габон. Най-малкият обитаем остров – Илиеу даш Ролаш (с площ 3 km²) е разположен точно на екватора. Има още 4 малки острова – Илиеу даш Кабраш, Илиеу де Сантана, Илиеу де Тиньозаш и Илиеу де Каросо. Геоложки са изградени предимно от базалти и са част от т.нар. камерунска вулканична линия, включваща още близките острови Анобон (на юг) и Биоко (на север, двата острова са част от Екватириална Гвинея), както и вулканът Камерун. Общата площ на страната е 1001 km². Бреговата линия е с дължина 260 km. релефът им е предимно планински, като много добре се окрояват съхранилите се древни вулкански конуси, с връх Пико де Сао Томе (2024 m), най-високата точка на страната. В кратерите на угасналите вулкани са разположени малки езера.[2]

Климат, флора, фауна

На Принсипи климатът е екваториален, постоянно влажен, а на Сао Томе – преходен от екваториален към тропичен с дъждовен (от октомври до май) и сух (от юни до септември) сезини. Средномесечните температури са от 23 до 27 °C. Като цяло максималните температури не надвишават 32°С. Във вътрешните части, където има планини и хълмове, средногодишната температура е 20 °C. Валежите са обилни, от 1000 mm/m² в северните равнинни местности до 5000 mm/m² в южните части. И двата острова са до голяма степен са заети с гъсти, влажни екваториални гори, които са обитавани от разнообразни животински видове, а устията на малките реки са обрасли с мангрови гори.[2]

Поради създаването на плантации обаче горите в крайбрежните низини са силно намалели. Нито на Сао Томе, нито на Принсипи има каквито и да било полезни изкопаеми. По-голямата част от почвите са неподходящи за обикновено поливно земеделие, но водите около островите са чисти и богати на риба. Кокосовите палми също са източник на прехрана. На Принсипи има малки обработваеми площи и бурни потоци.

Държавно устройство

Сао Томе и Принсипи е република. Ръководи се от президент, избиран за 5-годишен мандат. Законодателният орган е Националното събрание, състоящо се от 55 депутати. Изпълнителната власт се упражнява от Съвета на министрите.

Административно деление

Сао Томе и Принсипи е разделена на две провинции – провинция Сао Томе и провинция Принсипи.

Провинциите се разделени допълнително на окръзи, като общият брой на окръзите е 7 – 6 на провинция Сао Томе и 1 на провинция Принсипи.

История

 Основна статия: История на Сао Томе и Принсипи

Островите, дотогава ненаселени, са открити от португалския изследовател Фернао до По и колонизирани от португалците през 1471 г. Приема се, че остров Сао Томе е открит на 21 декември 1471 (ден на свети Тома), а на Принсипи – 17 януари 1472 (ден на Антоний Велики), макар да има разногласия сред историците относно годините. През 1493 е създадено първото селище на Сао Томе от Алваро Каминя по заповед на крал Жуау II. През 1500 по същия начин е основано селище и на Принсипи. Португалците създават захарни плантации и довеждат роби, евреи и престъпници, които да ги обработват. В резултат на това островите стават най-големите производители на захар в Африка. Развитието на захарни плантации в Западна Африка обаче оказва негативно влияние и икономиката на островите почва да запада. Около 1800 започва засяването на нови култури – кафе и какао. Оттогава Сао Томе и Принсипи е най-големият производител на какао в света. Плантациите обаче се оказват проблемни. В повечето случаи португалските земевладелци злоупотребяват с широките си правомощия и това довежда до недоволство от страна на работниците. През 1875 г. е отменено робството на Сао Томе и Принсипи, а в периода 1951 – 1972 г. островите са провинция на Португалия. През 1953 г. избухва въстание на работниците в плантациите срещу португалската власт, което приключва с клането край Батепа – 1000 души са убити от португалците. То полага началото на националистическото Движение за освобождението на Сао Томе и Принсипи. Страната извоюва независимостта си на 12 юли 1975 г.

Икономика

 Основна статия: Икономика на Сао Томе и Принсипи

Страната има слабо развито селско стопанство. Основните експортни суровини са какао, банани, кафе, палмово масло и продуктите на хининовото дърво. Около 33% от територията на островите се обработва. Отглеждат се едър рогат добитък, свине, овце и кози. Сравнително добре развит е риболова и ловът на костенурки.

В Сао Томе и Принсипи има пътна мрежа от около 380 км шосета. Няма жп линии. Има едно летище, близо до столицата Сао Томе.

Население

Голяма част от населението води началото си от роби, докарани на островите от различни части на Африка, за да работят в плантациите със захарна тръстика и какао. Жителите на Сао Томе и Принсипи са около 160 000. Гъстотата е 159,8 ж./км² с естествен прираст 32. Етническият състав е предимно от саотомейци – 97,8%. Официалният език е португалски и местен криол (сантомейски). 41% от сантомейците са неграмотни. В резултат на продължилото дълго време португалско влияние 89,2% от населението са католици, повече от всяка една друга африканска страна.

Религия

Основни религиозни общности и изповедания на островите са Католицизъм, Евангелизъм и Църква на адвентистите от седмия ден, които църкви на свой ред поддържат тесни връзки с Португалия. Има незначително на брой, но бързо нарастващо население от мюсюлмани.

Култура

 Основна статия: Култура на Сао Томе и Принсипи
Танцьори в Сао Томе и Присини

Музика

Характерни за тази страна ритми са усуа и сокопе. Музиката в страната е силно повлияна от португалската музика.

Кухнята в Сао Томе и Принсипи е свързана с растенията, които виреят в страната. В тяхната традиционна кухня, се срещат следните култури: корени като маниока, плантани и банани.[3]

Източници

  1. Department of Economic and Social Affairs Population Division. World Population Prospects, Table A.1 (.PDF). // United Nations, 2009. Посетен на 12 март 2009.
  2. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сан-Томе и Принсипи, раздел (Природа) т. 22, стр. 574
  3. Saõ Tóme and Príncipe – History and Culture explore.com/
  • Справочник „Страните в света“ – 2002, изд. „Глория палас“ ООД, ISBN 954-90833-2-2

Външни препратки

Администрация

  • Президентство на Демократична република Сао Томе и Принсипе ((pt))
  • Национално събрание на Сао Томе и Принсипе ((pt))
  • Национален статистически институт ((pt))

Новини

  • allAfrica – Сао Томе и Принсипе
  • Ройтерс в Сао Томе и Принсипе

Общи

  • Новини на BBC – Профил на страната: Сао Томе и Принсипе
  • Светът във факти, ЦРУ – Сао Томе и Принсипе
  • Open Directory Project – Sao Tome and Principe Архив на оригинала от 2010-07-26 в Wayback Machine. directory category

Икономика

  • Nations Encyclopedia::Sao Tome and Principe::Banking and Securities

Туризъм

  • www.saotome.st – Independent tourism site
  • São Tomé e Príncipe Архив на оригинала от 2007-04-28 в Wayback Machine.

Други

  • www.globeandmail.com Архив на оригинала от 2008-10-13 в Wayback Machine.
  • Article on recent politics
  • Forum STP
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
  • п
  • б
  • р
Страни и територии в Африка
LocationWesternAfrica.png
Западна Африка
LocationNorthernAfrica.png
Северна Африка
LocationCentralMiddleAfrica.png
Централна Африка
LocationEasternAfrica.png
Източна Африка
LocationSouthernAfrica.png
Южна Африка
Зависими
Непризнати
1Частично в Азия 2Частично в Антарктика 3Частично в Европа 4Частично в Северна Америка 5Частично в Южна Америка
  • п
  • б
  • р

Алжир · Ангола · Бенин · Ботсвана · Буркина Фасо · Бурунди · Габон · Гамбия · Гана · Гвинея · Гвинея-Бисау · Джибути · Египет · Екваториална Гвинея · Еритрея · Етиопия · Замбия · Зимбабве · Кабо Верде · Камерун · Кения · Коморски острови · Кот д'Ивоар · Демократична република Конго · Република Конго · Лесото · Либерия · Либия · Мавритания · Мавриций · Мадагаскар · Малави · Мали · Мозамбик · Намибия · Нигер · Нигерия · Руанда · Сао Томе и Принсипи · Сейшели · Сенегал · Сиера Леоне · Сомалия · Судан · Есватини (Свазиленд) · Танзания · Того · Тунис · Уганда · Централноафриканска република · Чад · Република Южна Африка · Южен Судан